- Приемането на ACTA показва на всички, че има проблем. Проблемът е, че има една група от хора, които искат всички останали да им плащат на общо основание, просто защото тях ги мързи да си мръднат пръста, за да се протегнат и вземат тези пари. Приемането на ACTA изкарва на показа мързела и нежеланието на звукозаписните компании и някои от артистите да се развиват. Те искат, когато произведат нещо, да имат гарантиран пазар, независимо от качеството на продукта. За това и тръбят за държавна подкрепа, такси от интернет доставчиците и т.н.
- В музикалната индустрия в България има мислещи хора, но за жалост не произвеждат продукт, който да ми е по вкуса. Да, става дума за Пайнер. Не, че те са подкрепили пиратството и споделянето на музика, не биха си го позволили, но ежедневието показва, че от комерсиална гледна точка, те са единствените, които работят правилно.
- Индустрията в прав текст заявява, че те са наясно, че няма как да спрат процеса на споделяне на музика. Както преди десет години заявиха косвено, че не могат да спрат процеса на презапис на дискове. Те обаче, отказват да признаят, че това е техен проблем, а не наш. Музикалната индустрия се опитва чрез законодателни промени да прехвърли проблемите на здравата глава. Исканията за това интернет доставчиците да дават 10%-20% от месечната такса за „авторски права” изглежда като поредният опит музикалната индустрия да взема пари от услуги, по чието предлагане няма никакво отношение. За мен е положително, че по този начин обществото най-накрая ще каже „стига”. Защо вестниците не вземат процент от приходите от интернет такси? А списанията? Тях да не би да не ги пиратстват? А моите снимки, на които съм автор, защо и аз да не вземам 0.001% от приходите на интернет доставчиците. И мен ме пиратстват. И Еленко го пиратстваха, но за да вземе някой лев, трябваше да ходи до съд. Ами нека и Еленко взема процент от приходите на интернет доставчиците. Всъщност понеже се оказа, че и вестниците пиратстват, нека Еленко (и аз, и други, които снимат) да вземаме и процент от приходите и на вестниците, и на списанията, и на интернет доставчиците, и на телевизиите.
- Музикантите, които творят заради музиката излизат наяве и печелят симпатиите на хората, това безспорно е позитивно. Дори и някои да преиграват и да симулират доброжелание към споделянето, то се вижда, че има такива, които не са съгласни с големите продуценти и комисионери.
- Темата е толкова противоречива, че дава предпоставка за сформиране на гражданско общество. Да, звучи абсурдно, но с опитите да се прекарат изключително спорни текстове в едно или друго законодателство, най-накрая се вижда, че хората имат доста силен глас и могат да пеят по-силно и по-добре от всички български музиканти.
- Политиците изядоха 1-2 шамара, но някои се усетиха и решиха да използват това в своя полза. Кристиян Вигенин (евродепутат от БСП) реагира крайно неадекватно на факта, че получи няколкостотин е-мейла от своите избиратели. Това разбира се породи вълни от възмущение, което пък накара евродепутатите ни да преосмислят комуникацията си с избирателите. За момента това са основно тези от БСП, но се надявам, че и останалите ще вдянат, че с изцепки и избягване на комуникация с избирателите си, нищо добро не ги чака.
- Правозащитните организации изглеждат жалки и неадекватни. Погледнете кои са хората в тях и ще разберете, че те всъщност паразитират от обществото. Това са хора, които си спомнят с умиление за „Златния Орфей” или пък са били псевдо пънкари в края на 80-те и началото на 90-те. Положителното е, че техният глас и искания противоречи на здравата логика и хората осъзнават това.
- Издателите, продуцентите, правоносители, кина, звукозаписни компании и всякакви подобни посредници, всъщност все по-ясно се открояват като тези, които в действителност ограбват авторите. От днес е поредното доказателство за това. Тоест положителното е, че все по-ясно се идентифицират крадците на интелектуална собственост и торент сайтовете, споделените mp3-ки и т.н. падат надолу в класацията на тези, които ограбват авторите.
- Всички крадат –телевизии, вестници, радиа, списания, потребители, сайтове и който друг се сетите (колко пъти сте срещали: сн. Интернет). Всички също така произвеждат определени продукти, за които спрямо качеството получават съответното възнаграждание. Колкото по-гледана е една телевизия, толкова повече рекламодатели има и т.н. Правозащитните организации обаче не искат пазара да определя колко струват продуктите им. Те искат държавата да вмени цена, да я направи задължителна за обществото и тя да бъде плащана независимо дали потребявате техния продукт, колко е качествен той и дали сте склонни да платите тази цена. Едно време това бе постигнато чрез таксите върху празните дискове, днес искат да го направят с цената на интернет, вече го правят с проценти от приходите на телевизиите и т.н. Време е това да спре и все повече фирми, хора и музиканти осъзнават, че модела е сгрешен. Това е положително. Аз нямам нищо против да плащам 20% по-скъп интернет, ако всички издатели качат всички филми и музика за безплатно сваляне в интернет. Но да им се плаща за нещо незаконно като действие, не е ли само по себе си незаконно?
- Правозащитните организации твърдят, че цената на музиката, филмите и т.н. се е повишила, заради пиратството. Аз обаче не споделям това мнение, защото според мен цените падат, но не достатъчно, за да бъдат конкурентни. Правозащитните организации обаче искат те да определят цената, на която купувате и освен това да сте длъжни да купувате, без да избирате какво. Представете си, че на пазара се предлагат единствено автомобили Москвич. Всеки един струва 100,000 лева и всеки един човек е длъжен да си купи такъв, на тази цена. Независимо дали иска, дали има книжка, дали шофира. Той трябва да си купи Москвич на тази цена. Положителното е, че политиците сякаш започват да разбират проблема и според мен е въпрос на време да се промени подхода им, въпреки огромните пари изсипвани от лобистите на музикалната индустрия.
Ако искате да разберете кое не е наред в ACTA, прочетете статията на Димитър Ганчев. Тя не е общотото бла-бла-бла. Съдържа точни цитати с проблемните текстове.
